Feb 5, 2010, 8:18 PM

Мракът ме привлече

  Poetry
794 0 2

Мракът ме привлече,

тръгвам, стига вече,

няма ги децата,

няма обич вече.

 

Как ще бъде

нямам и представа,

стига толкоз,

искам да забравя.

 

Дългите години,

болките, нещата,

всичко се крепеше

заради децата.

 

Всичко се спомина,

нищо не остана.

Споменът изстина -

пепел от жарава.

 

Любовта проклинам,

мразя си съдбата.

Как да се преборя

с болката в душата?

 

Мракът ме привлече,

тръгвам, стига вече,

мракът ме привлече,

няма обич вече.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна Литовска All rights reserved.

Comments

Comments

  • има и такива моменти
    обаче след тоя стих не написа ли някой с който обори тезата си
    и ако си
    нужен ли ти е този

    ако бъркам извинявай
  • Хареса ми

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...