22 июн. 2008 г., 06:28

Мразя

719 0 1
Мразя те, когато нагло ми говориш
и ме гледаш със насмешка,
когато си търсиш за какво да спориш
и казваш, че връзката ни била е грешка.

Мразя, когато ми напомняш,
че изгубих те, защото ти изневерих.
Мразя и омразата злокобна,
с която от тогава ме гледаш ти.

Мразя те, когато я обичаш,
когато плачеш щом нея я няма,
когато твоя любов я наричаш,
а мен не наричаше, когато бяхме двама.

Мразя това, че си тръгна,
че виновна за това съм само аз,
че нямам с какво да те върна,
че забрави какво беше между нас.

Но много повече те мразя,
когато ме гледаш с очи,
които мисли за мен показват,
в които миналото си личи.

Мразя те, когато проличава
как всичко спомняш си за мен -
всичко, което съм ти давала,
нещо споделено в далечен ден.

Мразя те, когато се завръщаш
тихо, тайно, неочаквано
и нередно в нощта ме целуваш,
палейки спомени от мен оплаквани.

Мразя, когато ми казваш,
скрити от нея неща
и с думи пред мен показваш
колко грешки прави и тя.

Мразя, когато в мен се взираш,
сякаш друга не съществува
и ми прошепваш, че разбираш,
че грешка е, че с мен си се сбогувал.

Но ненавиждам най-силно,
когато Слънцето изгрее -
забравяш какво с мен имаш
и отново се връщаш при нея.

20.07.2003г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Мразя, когато в мен се взираш,
    сякаш друга не съществува
    и ми прошепваш, че разбираш,
    че грешка е, че с мен си се сбогувал."

    Харесах!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...