22.06.2008 г., 6:28

Мразя

716 0 1
Мразя те, когато нагло ми говориш
и ме гледаш със насмешка,
когато си търсиш за какво да спориш
и казваш, че връзката ни била е грешка.

Мразя, когато ми напомняш,
че изгубих те, защото ти изневерих.
Мразя и омразата злокобна,
с която от тогава ме гледаш ти.

Мразя те, когато я обичаш,
когато плачеш щом нея я няма,
когато твоя любов я наричаш,
а мен не наричаше, когато бяхме двама.

Мразя това, че си тръгна,
че виновна за това съм само аз,
че нямам с какво да те върна,
че забрави какво беше между нас.

Но много повече те мразя,
когато ме гледаш с очи,
които мисли за мен показват,
в които миналото си личи.

Мразя те, когато проличава
как всичко спомняш си за мен -
всичко, което съм ти давала,
нещо споделено в далечен ден.

Мразя те, когато се завръщаш
тихо, тайно, неочаквано
и нередно в нощта ме целуваш,
палейки спомени от мен оплаквани.

Мразя, когато ми казваш,
скрити от нея неща
и с думи пред мен показваш
колко грешки прави и тя.

Мразя, когато в мен се взираш,
сякаш друга не съществува
и ми прошепваш, че разбираш,
че грешка е, че с мен си се сбогувал.

Но ненавиждам най-силно,
когато Слънцето изгрее -
забравяш какво с мен имаш
и отново се връщаш при нея.

20.07.2003г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Мразя, когато в мен се взираш,
    сякаш друга не съществува
    и ми прошепваш, че разбираш,
    че грешка е, че с мен си се сбогувал."

    Харесах!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...