Мразя
и ме гледаш със насмешка,
когато си търсиш за какво да спориш
и казваш, че връзката ни била е грешка.
Мразя, когато ми напомняш,
че изгубих те, защото ти изневерих.
Мразя и омразата злокобна,
с която от тогава ме гледаш ти.
Мразя те, когато я обичаш,
когато плачеш щом нея я няма,
когато твоя любов я наричаш,
а мен не наричаше, когато бяхме двама.
Мразя това, че си тръгна,
че виновна за това съм само аз,
че нямам с какво да те върна,
че забрави какво беше между нас.
Но много повече те мразя,
когато ме гледаш с очи,
които мисли за мен показват,
в които миналото си личи.
Мразя те, когато проличава
как всичко спомняш си за мен -
всичко, което съм ти давала,
нещо споделено в далечен ден.
Мразя те, когато се завръщаш
тихо, тайно, неочаквано
и нередно в нощта ме целуваш,
палейки спомени от мен оплаквани.
Мразя, когато ми казваш,
скрити от нея неща
и с думи пред мен показваш
колко грешки прави и тя.
Мразя, когато в мен се взираш,
сякаш друга не съществува
и ми прошепваш, че разбираш,
че грешка е, че с мен си се сбогувал.
Но ненавиждам най-силно,
когато Слънцето изгрее -
забравяш какво с мен имаш
и отново се връщаш при нея.
20.07.2003г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени