Мръкна в миг лазура вечен
Мръкна в миг лазура вечен
В тази вечер ароматна,
когато лотоса дъхти...
Как аз мисълта си сетна
да спра към теб да не лети...
Как порива си несломим
сега в очите да сбера...
В на феите часа незрим
душата си как да възпра...
Мръкна в миг лазура вечен,
в гръдта ми всичко опустя...
Че за мен не си наречен,
таз орис как ли да простя...
И прегръщам зрака лунен,
омайва нощната трева...
Пътя ми е крив и трънен,
едва достигам те... едва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
