30 июн. 2009 г., 21:54

Мръсни

842 0 1

 

Нейните мръсни думи
стичат се по бедрата,
лепя долните ù кадри
по тъмната страна на луната.
Танцува гола и счупена
под пороя в моята глава,
разчекната и мръсна
пуши от артистичната ми самота.
Потапям очите ù
в следобеди, потопени в алкохол.
Но аз никога не съм там,

аз съм просто плюшеното мече на електрическия стол.

 

 

Така че всички входове и пейки, и улици
са просто пъзел, който не мога да наредя.
И галерията, и екранът, и фонтанът
изчезват, като потека
като мръсни думи по нейните бедра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Давид Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...