Jun 30, 2009, 9:54 PM

Мръсни

  Poetry » Other
843 0 1

 

Нейните мръсни думи
стичат се по бедрата,
лепя долните ù кадри
по тъмната страна на луната.
Танцува гола и счупена
под пороя в моята глава,
разчекната и мръсна
пуши от артистичната ми самота.
Потапям очите ù
в следобеди, потопени в алкохол.
Но аз никога не съм там,

аз съм просто плюшеното мече на електрическия стол.

 

 

Така че всички входове и пейки, и улици
са просто пъзел, който не мога да наредя.
И галерията, и екранът, и фонтанът
изчезват, като потека
като мръсни думи по нейните бедра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Давид All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...