Нейните мръсни думи
стичат се по бедрата,
лепя долните ù кадри
по тъмната страна на луната.
Танцува гола и счупена
под пороя в моята глава,
разчекната и мръсна
пуши от артистичната ми самота.
Потапям очите ù
в следобеди, потопени в алкохол.
Но аз никога не съм там,

аз съм просто плюшеното мече на електрическия стол.

Така че всички входове и пейки, и улици
са просто пъзел, който не мога да наредя.
И галерията, и екранът, и фонтанът
изчезват, като потека
като мръсни думи по нейните бедра.