28 мар. 2020 г., 19:55

Муха

686 1 3

Една муха във пролетното пладне

стремително във стаята влетя.

На слънцето и тя се радва жадно,

затрепкала със звънките крилца.

 

Избрал е някой да е насекὸмо

това създание охулвано навред,

старателно придал му форма

и пуснал го със другите наред.

 

Не ни харесва нейното бръмчене,

досадна е и с нещо ни гнети.

Нечиста е, как да се отървеме

от лепнещите ѝ нечистоти.

 

Замахваме. Познат ли ѝ е жеста

или за първи път усеща го мухата.

Безшумно полетя надолу тежка,

а в нас нараства тишината.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Младен и на Марина за толкова топлите и вдъхновяващи думи!
  • "...На слънцето и тя се радва жадно,
    затрепкала със звънките крилца."
    Впечатляваща образност...!!!
  • Мъдро и осъдително стихотворение си написала, Бояна! Кои сме ние, че да отнемаме живот. Мухата е изключително същество. Нейното летене, поне засега, не може да бъде имитирано от военни летателни апарати, толкова е съвършено. Освен това очите й са фасетни, т.е. много по-сложни от човешките. Ние нямаме право да отнемаме живот, който не можем да създадем. Аз също имам стихотворение, посветено на мухата, което все още никъде не съм публикувал, въпреки, че е писано през 70-те години на миналия век. По тази причина допълнително съм впечатлен от твоето.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...