Lilia_Anna (Boyana)
135 529
Mar 28, 2020, 7:55 PM

Муха 

  Poetry » Other
489 1 3

Една муха във пролетното пладне

стремително във стаята влетя.

На слънцето и тя се радва жадно,

затрепкала със звънките крилца.

 

Избрал е някой да е насекὸмо

това създание охулвано навред,

старателно придал му форма

и пуснал го със другите наред.

 

Не ни харесва нейното бръмчене,

досадна е и с нещо ни гнети.

Нечиста е, как да се отървеме

от лепнещите ѝ нечистоти.

 

Замахваме. Познат ли ѝ е жеста

или за първи път усеща го мухата.

Безшумно полетя надолу тежка,

а в нас нараства тишината.

 

© Boyana All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на Младен и на Марина за толкова топлите и вдъхновяващи думи!
  • "...На слънцето и тя се радва жадно,
    затрепкала със звънките крилца."
    Впечатляваща образност...!!!
  • Мъдро и осъдително стихотворение си написала, Бояна! Кои сме ние, че да отнемаме живот. Мухата е изключително същество. Нейното летене, поне засега, не може да бъде имитирано от военни летателни апарати, толкова е съвършено. Освен това очите й са фасетни, т.е. много по-сложни от човешките. Ние нямаме право да отнемаме живот, който не можем да създадем. Аз също имам стихотворение, посветено на мухата, което все още никъде не съм публикувал, въпреки, че е писано през 70-те години на миналия век. По тази причина допълнително съм впечатлен от твоето.
Random works
: ??:??