28 mar 2020, 19:55

Муха

  Poesía » Otra
687 1 3

Една муха във пролетното пладне

стремително във стаята влетя.

На слънцето и тя се радва жадно,

затрепкала със звънките крилца.

 

Избрал е някой да е насекὸмо

това създание охулвано навред,

старателно придал му форма

и пуснал го със другите наред.

 

Не ни харесва нейното бръмчене,

досадна е и с нещо ни гнети.

Нечиста е, как да се отървеме

от лепнещите ѝ нечистоти.

 

Замахваме. Познат ли ѝ е жеста

или за първи път усеща го мухата.

Безшумно полетя надолу тежка,

а в нас нараства тишината.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на Младен и на Марина за толкова топлите и вдъхновяващи думи!
  • "...На слънцето и тя се радва жадно,
    затрепкала със звънките крилца."
    Впечатляваща образност...!!!
  • Мъдро и осъдително стихотворение си написала, Бояна! Кои сме ние, че да отнемаме живот. Мухата е изключително същество. Нейното летене, поне засега, не може да бъде имитирано от военни летателни апарати, толкова е съвършено. Освен това очите й са фасетни, т.е. много по-сложни от човешките. Ние нямаме право да отнемаме живот, който не можем да създадем. Аз също имам стихотворение, посветено на мухата, което все още никъде не съм публикувал, въпреки, че е писано през 70-те години на миналия век. По тази причина допълнително съм впечатлен от твоето.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...