28 mar 2020, 19:55

Муха

  Poesía » Otra
685 1 3

Една муха във пролетното пладне

стремително във стаята влетя.

На слънцето и тя се радва жадно,

затрепкала със звънките крилца.

 

Избрал е някой да е насекὸмо

това създание охулвано навред,

старателно придал му форма

и пуснал го със другите наред.

 

Не ни харесва нейното бръмчене,

досадна е и с нещо ни гнети.

Нечиста е, как да се отървеме

от лепнещите ѝ нечистоти.

 

Замахваме. Познат ли ѝ е жеста

или за първи път усеща го мухата.

Безшумно полетя надолу тежка,

а в нас нараства тишината.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на Младен и на Марина за толкова топлите и вдъхновяващи думи!
  • "...На слънцето и тя се радва жадно,
    затрепкала със звънките крилца."
    Впечатляваща образност...!!!
  • Мъдро и осъдително стихотворение си написала, Бояна! Кои сме ние, че да отнемаме живот. Мухата е изключително същество. Нейното летене, поне засега, не може да бъде имитирано от военни летателни апарати, толкова е съвършено. Освен това очите й са фасетни, т.е. много по-сложни от човешките. Ние нямаме право да отнемаме живот, който не можем да създадем. Аз също имам стихотворение, посветено на мухата, което все още никъде не съм публикувал, въпреки, че е писано през 70-те години на миналия век. По тази причина допълнително съм впечатлен от твоето.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...