Муха
Една муха във пролетното пладне
стремително във стаята влетя.
На слънцето и тя се радва жадно,
затрепкала със звънките крилца.
Избрал е някой да е насекὸмо
това създание охулвано навред,
старателно придал му форма
и пуснал го със другите наред.
Не ни харесва нейното бръмчене,
досадна е и с нещо ни гнети.
Нечиста е, как да се отървеме
от лепнещите ѝ нечистоти.
Замахваме. Познат ли ѝ е жеста
или за първи път усеща го мухата.
Безшумно полетя надолу тежка,
а в нас нараства тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Boyana Всички права запазени
