7 июл. 2010 г., 10:13

Муза

821 0 1

Аз те чакам отдавна, не съм спирал за миг,

ти си толкоз забавна, аз пък толкова шик,

двама с теб сме планети на родения свят

и парче от комети в безлюдния град.

 

Вероятно ще бъдем само двама с теб

в мразовитата зима и през летния пек,

вечер два силуета ще кръжат нат света,

в мен живее поетът, в теб - красива жена.

 

Колко слабост прозира в наш'те силни тела,

твойта плахост е скрила свойта нежна душа,

а пък моето его е мечтател пропит,

с теб сме двойка на дело и сме истински квит.

 

Ще остана за дълго с теб, не мисля за край,

ти си моята крепост, моят истински рай,

щом те имам, аз зная - ще живея щастлив

и ще плувам в безкрая на любимия стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...