7 июл. 2010 г., 10:13

Муза

820 0 1

Аз те чакам отдавна, не съм спирал за миг,

ти си толкоз забавна, аз пък толкова шик,

двама с теб сме планети на родения свят

и парче от комети в безлюдния град.

 

Вероятно ще бъдем само двама с теб

в мразовитата зима и през летния пек,

вечер два силуета ще кръжат нат света,

в мен живее поетът, в теб - красива жена.

 

Колко слабост прозира в наш'те силни тела,

твойта плахост е скрила свойта нежна душа,

а пък моето его е мечтател пропит,

с теб сме двойка на дело и сме истински квит.

 

Ще остана за дълго с теб, не мисля за край,

ти си моята крепост, моят истински рай,

щом те имам, аз зная - ще живея щастлив

и ще плувам в безкрая на любимия стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...