7 июл. 2010 г., 10:13

Муза

823 0 1

Аз те чакам отдавна, не съм спирал за миг,

ти си толкоз забавна, аз пък толкова шик,

двама с теб сме планети на родения свят

и парче от комети в безлюдния град.

 

Вероятно ще бъдем само двама с теб

в мразовитата зима и през летния пек,

вечер два силуета ще кръжат нат света,

в мен живее поетът, в теб - красива жена.

 

Колко слабост прозира в наш'те силни тела,

твойта плахост е скрила свойта нежна душа,

а пък моето его е мечтател пропит,

с теб сме двойка на дело и сме истински квит.

 

Ще остана за дълго с теб, не мисля за край,

ти си моята крепост, моят истински рай,

щом те имам, аз зная - ще живея щастлив

и ще плувам в безкрая на любимия стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...