Jul 7, 2010, 10:13 AM

Муза

  Poetry
826 0 1

Аз те чакам отдавна, не съм спирал за миг,

ти си толкоз забавна, аз пък толкова шик,

двама с теб сме планети на родения свят

и парче от комети в безлюдния град.

 

Вероятно ще бъдем само двама с теб

в мразовитата зима и през летния пек,

вечер два силуета ще кръжат нат света,

в мен живее поетът, в теб - красива жена.

 

Колко слабост прозира в наш'те силни тела,

твойта плахост е скрила свойта нежна душа,

а пък моето его е мечтател пропит,

с теб сме двойка на дело и сме истински квит.

 

Ще остана за дълго с теб, не мисля за край,

ти си моята крепост, моят истински рай,

щом те имам, аз зная - ще живея щастлив

и ще плувам в безкрая на любимия стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...