Аз те чакам отдавна, не съм спирал за миг,
ти си толкоз забавна, аз пък толкова шик,
двама с теб сме планети на родения свят
и парче от комети в безлюдния град.
Вероятно ще бъдем само двама с теб
в мразовитата зима и през летния пек,
вечер два силуета ще кръжат нат света,
в мен живее поетът, в теб - красива жена.
Колко слабост прозира в наш'те силни тела,
твойта плахост е скрила свойта нежна душа,
а пък моето его е мечтател пропит,
с теб сме двойка на дело и сме истински квит.
Ще остана за дълго с теб, не мисля за край,
ти си моята крепост, моят истински рай,
щом те имам, аз зная - ще живея щастлив
и ще плувам в безкрая на любимия стих.
© Валентин Ангелов Всички права запазени