I

Не искам, да ме разкъсват на части безименни делници.

Не искам, да се разплувам сред щастие...

И да ме смучат, също, не искам - мошеници.

Не искам да бъда ни горе, ни долу.

Но, ако открия нещо важно у себе си,

ще започна много силно да се обичам.

Ще кажа:

Това съм -

сега съм.

Така...

И така се наричам.

И затова, съм си аз.

Не друг...

И не двуличен -

а, личен!

II

Днес, всеки знае,

колко добре е,

да се живее.

Но, господа заслужили деятели,

лауреати и писатели -

пирати,

от които дребният пати!

Все пак, кажете

цената на ръцете -

развързаните!

III

Загубиш ли вяра - загубваш мечтите си.

Загубиш ли щастие - изгубваш от дните си.

Изпуснеш ли някога, да видиш очите си,

уплетен от погледи и пълно зависим,

от чуждите думи, и глуми, и мисли,

ще срещнеш лицето си, друго - неистинско.

IV

Забравих този ден да поздравя

и утрото, и първата роса.

Събудих се разсеян и смутен,

че слънцето огряваше и мен.

Събудих се и рекох си:

- Нима, за мене грее слънцето, сега?

Да грее, мислех - ще напиша стих...

Но, под завивката си, сънено се свих.

Сгреших.

Уви, тъй дълга е нощта...

Но, грейне ли при вас -

рипнете на крака!