Муза
I
Не искам, да ме разкъсват на части безименни делници.
Не искам, да се разплувам сред щастие...
И да ме смучат, също, не искам - мошеници.
Не искам да бъда ни горе, ни долу.
Но, ако открия нещо важно у себе си,
ще започна много силно да се обичам.
Ще кажа:
Това съм -
сега съм.
Така...
И така се наричам.
И затова, съм си аз.
Не друг...
И не двуличен -
а, личен!
II
Днес, всеки знае,
колко добре е,
да се живее.
Но, господа заслужили деятели,
лауреати и писатели -
пирати,
от които дребният пати!
Все пак, кажете
цената на ръцете -
развързаните!
III
Загубиш ли вяра - загубваш мечтите си.
Загубиш ли щастие - изгубваш от дните си.
Изпуснеш ли някога, да видиш очите си,
уплетен от погледи и пълно зависим,
от чуждите думи, и глуми, и мисли,
ще срещнеш лицето си, друго - неистинско.
IV
Забравих този ден да поздравя
и утрото, и първата роса.
Събудих се разсеян и смутен,
че слънцето огряваше и мен.
Събудих се и рекох си:
- Нима, за мене грее слънцето, сега?
Да грее, мислех - ще напиша стих...
Но, под завивката си, сънено се свих.
Сгреших.
Уви, тъй дълга е нощта...
Но, грейне ли при вас -
рипнете на крака!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
