12 нояб. 2021 г., 07:34  

Муза

790 2 9


Намерих те из смачканите листи,
където композирах светлото си бъдеще.
Познах те по отровените рими
и мечтите за различни пътища.

Познах те по петната от мастило
и следите от изтръпналите пръсти.
А душата ти отдавна бе изгнила.
Преди дори на музата да станеш навик.

Забравях те със всяко скъсано послание,
излъгах, даже, че не те обичам.
Но, талантът обладан е от проклятие
да те помня винаги, когато пиша.




 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отлично! Так ей!
  • Вярно е. Аз, всъщност имам нещо друго предвид, но не съм уцелила думичката. Благодаря!
  • И не буквално, и преносно, и символично, и както и да е, талантът не се крепи на нищо, или го има, или не Но разбира се, ти може да го приемаш както си искаш, твое право е
  • Аз не го приемам толкова буквално. 🙂
  • Бих казала проклятието на стимулантите-ментета, но то качество не се намира под път и над път. Резулатът е важен. Понякога и с тях се получава.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...