Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
12.11.2021 г., 7:34 ч.  

Муза 

  Поезия
479 2 9


Намерих те из смачканите листи,
където композирах светлото си бъдеще.
Познах те по отровените рими
и мечтите за различни пътища.

Познах те по петната от мастило
и следите от изтръпналите пръсти.
А душата ти отдавна бе изгнила.
Преди дори на музата да станеш навик.

Забравях те със всяко скъсано послание,
излъгах, даже, че не те обичам.
Но, талантът обладан е от проклятие
да те помня винаги, когато пиша.




 

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отлично! Так ей!
  • Вярно е. Аз, всъщност имам нещо друго предвид, но не съм уцелила думичката. Благодаря!
  • И не буквално, и преносно, и символично, и както и да е, талантът не се крепи на нищо, или го има, или не Но разбира се, ти може да го приемаш както си искаш, твое право е
  • Аз не го приемам толкова буквално. 🙂
  • Бих казала проклятието на стимулантите-ментета, но то качество не се намира под път и над път. Резулатът е важен. Понякога и с тях се получава.
  • Талантът ти се крепи на някой, който не можеш да забравиш и този някой ти е муза? Правилно ли разбирам дотук? Муза може да имат и хора непритежаващи талант Талантът е дар свише, генетично заложен, няма как да придобиеш талант от някой Пък за талант и проклятие, че вървели комплект ха ха няма да коментирам. Мислете малко когато пишете, не е трудно
  • Благодаря, хора! 😊
  • Проклятието на музата. Хареса ми стихът. Поздрав
  • Откровено и добро! Поздравления!
Предложения
: ??:??