Намерих те из смачканите листи,
където композирах светлото си бъдеще.
Познах те по отровените рими
и мечтите за различни пътища.
Познах те по петната от мастило
и следите от изтръпналите пръсти.
А душата ти отдавна бе изгнила.
Преди дори на музата да станеш навик.
Забравях те със всяко скъсано послание,
излъгах, даже, че не те обичам.
Но, талантът обладан е от проклятие
да те помня винаги, когато пиша.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
Но разбира се, ти може да го приемаш както си искаш, твое право е
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
