My dark day

6 июн. 2017 г., 23:39

Поэзия » Свободный стих

945 1 1

Нощта се спусна като бясна сврака.

Потопи своята злоба в човешката душа.

Запечата красотата в бял плик.

Уби живеца, умъртви човека.

Отровата надделя над кръвта.

Огнен орел изпепели земята.

Човекът падна обагрен в кръвта на свой.

Спаси ни, спаси ни, спаси ни.

Телата наши вземи,

душите чисти запази.

Всяка птица – наш враг.

Всяка нощ Смъртта идва със сап.

Архангел идва за нас.

Смърт, само смърт.

Сълзите ми не спират.

Не за спасение , за прошка моля.

Простѝ греховете ни, простѝ.

Прости, че сме чудовища, прости.

Прости, че убиваме беззащитните, прости.

Прости ни . Прости ни.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-06-07T10:24:59+03:00

Така е, Соня, страшно е... Човешката жестост няма граници... Но Бог е всемогъш и любовта Му е безкрайна... Трябва да се молим и да вярваме... А където можем, да помагаме! И за спасение трябва да се молим! Поздравления за тези стихове!