Jun 6, 2017, 11:39 PM

My dark day

1.3K 1 1

Нощта се спусна като бясна сврака.

Потопи своята злоба в човешката душа.

Запечата красотата в бял плик.

Уби живеца, умъртви човека.

Отровата надделя над кръвта.

Огнен орел изпепели земята.

Човекът падна обагрен в кръвта на свой.

Спаси ни, спаси ни, спаси ни.

Телата наши вземи,

душите чисти запази.

Всяка птица – наш враг.

Всяка нощ Смъртта идва със сап.

Архангел идва за нас.

Смърт, само смърт.

Сълзите ми не спират.

Не за спасение , за прошка моля.

Простѝ греховете ни, простѝ.

Прости, че сме чудовища, прости.

Прости, че убиваме беззащитните, прости.

Прости ни . Прости ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, Соня, страшно е... Човешката жестост няма граници... Но Бог е всемогъш и любовта Му е безкрайна... Трябва да се молим и да вярваме... А където можем, да помагаме! И за спасение трябва да се молим! Поздравления за тези стихове!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...