"Мяра, според мяра..."
На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки,
а тя е мека, тленна, податлива.
Разкаяно отричаните грешки,
са ореолът, който ни отива.
И плюем, мразим, и горим на клада,
продали за насъщния душата,
че раят е измислена награда,
а адът се премести на Земята.
Виси озъбен черен грях и стене,
затяга бавно примката си мрака.
И кратките секунди на летене
аршин са за храбреца и глупака.
Крепим с рогата нимбът ореолов,
и вплитаме в предателствата вяра,
а Господ е без възраст и безполов,
аршинът Му е мяра, според мяра...
--------------------------------------------------
Светулкова пастирке, благодаря за вдъхновението!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
