На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки,
а тя е мека, тленна, податлива.
Разкаяно отричаните грешки,
са ореолът, който ни отива.
И плюем, мразим, и горим на клада,
продали за насъщния душата,
че раят е измислена награда,
а адът се премести на Земята. ...