Аз не съм ти за в къщата.
(Доскучавам с престоя)
Туй присъствие, мъжкото
ми го вика неволята...
Все с любов недохранен
търся сит да осъмна,
а събуждам се с рани,
от наяве, несбъднат...
За любовник не ставам.
Не и този типаж -
дето носи наслада,
сякаш чука кофраж...
Аз съм топлият дъжд.
От целувки и допир.
Нива с цъфнала ръж
си ми Ти във леглото.
Но... не съм ти за в къщата.
В мене блика живота.
Някак повече да прегръщам.
А бе..., мъж за любов...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены