17 мар. 2025 г., 08:29

Мъжка святост

413 4 2

МЪЖКА СВЯТОСТ

 

Ние бяхме сериозни мъже.

Ние бяхме мъже с яки плещи.

Не изглеждахме зле – неглиже,

във съня на Жените горещи.

 

В полуделите нощни треви

ги докарвахме с кеф до полуда.

И – тъй както животът върви,

ме превърна в мъдрец като Буда.

 

И за мен писа вестникът "Труд",

че за тях давам драго и мило! –

че ме правят по цял ден на луд.

В усмирителна риза в Курило.

 

Аз открих, че във всяка Жена

се таи най-красивата Святост –

болка, горест, Любов – и вина,

просто моя Богиня! – Ерато.

 

Ще изпия две водки "Smirnoff".

Аз – под нейната сенчица птича.

Тя – Жената! – е стръкче Любов,

пред която с Любов коленича.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз открих, че във всяка Жена
    се таи най-красивата Святост –
    болка, горест, Любов – и вина,
    просто моя Богиня! – Ерато.

    При теб жената винаги е на пиедестал, Валюше.
  • Явно сме с приличен вкус.
    И моя милост обича "Smirnoff"...
    Логично е:живяхме лудо.
    За тази лудост...все още съм готов!♨️

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...