10 июн. 2008 г., 16:29
Мъжки сълзи
Домът ми се събори посред нощ
(тежеше му едничката ми вяра).
Под мене мракът стана сив. И лош
(същинско бито куче край дувара).
И в тази нощ поисках да съм мъж,
(защото утре няма да е същото).
Заплаках мъжки само днес. Веднъж
(на сутринта пак щях да вдигна къщата).
Не плача често (като мъж поне).
Туптят очите. И роят вселени.
Такава слабост капка сила е
за всекиго. Най-много днес - за мене...
А утре дом отново ще гради
едничката ми, оцеляла вяра.
И куп вселени женски ще рои
от тежки мъжки сълзи до дувара.
10.06.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Какъв стих!!!
-
Приседна ми този стих, Даре....и стиснах зъби да не се разплача ...след няколко прочита...а уж сме слабия пол...
-
"Мъжете също плачат ,но те се крият!
Те плачат без сълзи ,със сухи очи!"
а за жените хубаво си го написала!!! -
Те нашите сълзи са тъй горчиви,
та колко точно знаем само ние,
те ронят се изобщо не от болка,
а може би за туй, че още живи сме...
И безвъзвратни съдбоистини разбираме
осъмнали във точка на намиране -
Липсваш ми Дарчо!!!
-
невероятно хубав стих...пак дойдох...да прочета...
с много обич, мила Дарче...един от най-хубавите! -
Бях се затъжил, Дар.
"Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!
Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забавих.
А лицето ти не запомних.
Миряна (Опитах, но не можах да го съкратя...) -
Дарчице, Дарчице...направо ми отнесе главата с този стих!!!!!!!!!
/не мога един коментар да ти напиша като хората, загубих ума и дума/
-
Хм, просто, ти го можеш!!! Прегръщам те!!!
-
Зная ги тези сълзи, кака! Само с тях става градежа...
Космическо стихо!!!
AVE!
-
Тежко...и изстрадано!
-
Страхотна си! Така се радвам, че споделяш прекрасната си поезия!
-
Поклон!!!
-
Знаех си аз... Няма те няма и дойдеш с гръм и трясък... точно по Мъжки!!!
Браво, Дечева! -
невероятно
-
Моите почитания!!!
-
Не губи вярата!Хубав стих!
Поздравявам те!
-
Тук се мълчи!
Дечева,Дечева... -
От доста време не пиша коментари,
но не се сдържах този път.Страхотен стих!!!!!
Една мъжка сълза и от мен. -
Сила и вяра...
Поздравления,Дари! -
Иде ми да ревна с глас!
Такава емоция е този стих!
Бъди силна, по женски, женската сила е доказано по - голяма!
Прегръщам те силно! -
харесах много; особено този момент:
"Туптят очите. И роят вселени."
поздравления! -
Тежко!!!
-
Дари, какво ли си преживяла за да напишеш тези откъртени от сърцето думи...
-
Дарчик...!
Прегръщам те за невероятния стих!!! -
Радвам се, че не го пипнах!
Стиховете си избират правилните автори, кака. И този си е избрал теб.
Евалла.
П.П.
Винаги съм знаела, че си расов мъж. Ама не казвай на Ангел! -
Да - справяме се някакси жените, а от творбата ти
тръпки ме побиват Дари!!!Поздрави!!! -
Страхотно!
Много! -
много истинско...великолепно...
И куп вселени женски ще роди
от тежки мъжки сълзи до дувара...
Браво, Дарче...много пъти ще чета това... -
Ммдам... не е леко да се разплачеш с това чувство.. съгласна съм, че мъжката воля в женско тяло е бреме..
-
Дарке, Дарке - само дето телата женски...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
