Мъжки сълзи
Домът ми се събори посред нощ
(тежеше му едничката ми вяра).
Под мене мракът стана сив. И лош
(същинско бито куче край дувара).
И в тази нощ поисках да съм мъж,
(защото утре няма да е същото).
Заплаках мъжки само днес. Веднъж
(на сутринта пак щях да вдигна къщата).
Не плача често (като мъж поне).
Туптят очите. И роят вселени.
Такава слабост капка сила е
за всекиго. Най-много днес - за мене...
А утре дом отново ще гради
едничката ми, оцеляла вяра.
И куп вселени женски ще рои
от тежки мъжки сълзи до дувара.
10.06.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
