Мъжки сълзи
Домът ми се събори посред нощ
(тежеше му едничката ми вяра).
Под мене мракът стана сив. И лош
(същинско бито куче край дувара).
И в тази нощ поисках да съм мъж,
(защото утре няма да е същото).
Заплаках мъжки само днес. Веднъж
(на сутринта пак щях да вдигна къщата).
Не плача често (като мъж поне).
Туптят очите. И роят вселени.
Такава слабост капка сила е
за всекиго. Най-много днес - за мене...
А утре дом отново ще гради
едничката ми, оцеляла вяра.
И куп вселени женски ще рои
от тежки мъжки сълзи до дувара.
10.06.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
