11 янв. 2024 г., 18:51  

Мъжки сънища

371 3 1

МЪЖКИ СЪНИЩА

 

… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –

и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!

Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.

А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде.

Край мен се вейна роклята ти бяла и меката ти блузка от ликра.

 

Аз винаги – след всякоя раздяла, съм си готов от мъка да умра.

А ти дори за миг един не седна за „Сбогом!“ на диванчето до мен.

И сякаш подир тази нощ последна ще е безсмислен всеки идещ ден.

Вторачих се във теб като магесан – и вик нададох с цялата си мощ! –

за теб, Жената в моя стих – и песен! – която ме събужда всяка нощ.

 

11 януарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 55 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
    А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде.

    Неподражаем!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...