МЪЖКИ СЪНИЩА

… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –

и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!

Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.

А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде.

Край мен се вейна роклята ти бяла и меката ти блузка от ликра.

Аз винаги – след всякоя раздяла, съм си готов от мъка да умра.

А ти дори за миг един не седна за „Сбогом!“ на диванчето до мен.

И сякаш подир тази нощ последна ще е безсмислен всеки идещ ден.

Вторачих се във теб като магесан – и вик нададох с цялата си мощ! –

за теб, Жената в моя стих – и песен! – която ме събужда всяка нощ.

11 януарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 55 ч.