11 янв. 2024 г., 18:51  

Мъжки сънища

372 3 1

МЪЖКИ СЪНИЩА

 

… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –

и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!

Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.

А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде.

Край мен се вейна роклята ти бяла и меката ти блузка от ликра.

 

Аз винаги – след всякоя раздяла, съм си готов от мъка да умра.

А ти дори за миг един не седна за „Сбогом!“ на диванчето до мен.

И сякаш подир тази нощ последна ще е безсмислен всеки идещ ден.

Вторачих се във теб като магесан – и вик нададох с цялата си мощ! –

за теб, Жената в моя стих – и песен! – която ме събужда всяка нощ.

 

11 януарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 55 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
    А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде.

    Неподражаем!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...