Мъжки сънища
МЪЖКИ СЪНИЩА
… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –
и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!
Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде.
Край мен се вейна роклята ти бяла и меката ти блузка от ликра.
Аз винаги – след всякоя раздяла, съм си готов от мъка да умра.
А ти дори за миг един не седна за „Сбогом!“ на диванчето до мен.
И сякаш подир тази нощ последна ще е безсмислен всеки идещ ден.
Вторачих се във теб като магесан – и вик нададох с цялата си мощ! –
за теб, Жената в моя стих – и песен! – която ме събужда всяка нощ.
11 януарий 2024 г.
гр. Варна, 12, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
