Мъжки сънища
МЪЖКИ СЪНИЩА
… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –
и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!
Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде.
Край мен се вейна роклята ти бяла и меката ти блузка от ликра.
Аз винаги – след всякоя раздяла, съм си готов от мъка да умра.
А ти дори за миг един не седна за „Сбогом!“ на диванчето до мен.
И сякаш подир тази нощ последна ще е безсмислен всеки идещ ден.
Вторачих се във теб като магесан – и вик нададох с цялата си мощ! –
за теб, Жената в моя стих – и песен! – която ме събужда всяка нощ.
11 януарий 2024 г.
гр. Варна, 12, 55 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
