Мъжът, когото обичам не е млад,
като гърбица носи годините,
но когато до мен се усмихне
ме превръща във Афродита.
Мъжът, когото желая и имам
не е красавецът от афишите,
но когато до него застана усмихната
и Аполон може да му завиди.
Мъжът, който нося в очите си
е планета от обич и нежност
и ако само за миг го загубя -
превръщам се в реквием
на Моцарт.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены