Мъжът, когото обичам не е млад,
като гърбица носи годините,
но когато до мен се усмихне
ме превръща във Афродита.
Мъжът, когото желая и имам
не е красавецът от афишите,
но когато до него застана усмихната
и Аполон може да му завиди.
Мъжът, който нося в очите си
е планета от обич и нежност
и ако само за миг го загубя -
превръщам се в реквием
на Моцарт.
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
С благодарност към всички!