1.06.2009 г., 23:45

Мъжът, който нося в очите си

1.5K 0 31

Мъжът, когото обичам не е млад,

като гърбица носи годините,

но когато до мен се усмихне

ме превръща във Афродита.

Мъжът, когото желая и имам

не е красавецът от афишите,

но когато до него застана усмихната

и Аполон може да му завиди.

Мъжът, който нося в очите си

е планета от обич и нежност

и ако само за миг го загубя -

превръщам се в реквием

на Моцарт.

 

 

 

 

МУЗИКА>>>

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...