Толкова странно,толкова уморено, чувствам ,че искрицата живот, жизненоста в мен си отиде. Само мъка. Сълзи се стичаха по бузите ми, ала спряха и сега само осиротялата ми душа страда. Болката чете се по очите ми, сърцето сякаш спряло е, тежи в гърдите ми, бавно умира от неизлечимите рани. Ах, къде отлетя штастието, остави бездушното ми тяло да се скита самотно в един нечовешки свят. И все пак чувствам, че съм различен, както от хората, така и от техните мечти и възгледи. Вярвам, че някоъ ден ще намеря сродна душа, ще я допусна до себе си и ще намеря това което отдавна нямам, а именно щастието., Май вече изгубих своето доверие и надежда...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.