Толкова странно,толкова уморено,
чувствам ,че искрицата живот,
жизненоста в мен си отиде.
Само мъка.
Сълзи се стичаха по бузите ми,
ала спряха и сега само
осиротялата ми душа страда.
Болката чете се по очите ми,
сърцето сякаш спряло е,
тежи в гърдите ми,
бавно умира от неизлечимите рани.
Ах, къде отлетя штастието, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up