1 июл. 2014 г., 23:49

Мъка

1.2K 0 0

Когато ти дойде до мен, аз спях…

Когато влезе ми под кожата,

изрови ми сърцето и обрече го

на любов и тъга, мъка ти ми посея.

 

Сега страдам омагьосана,

плача окалена и нямам реакция,

а как да ми се спи, след като

дъждът над мен вали.

 

Дъжд кален, сив, оставящ следи и горчив.

Иска ти се да го изгониш, но трайно

нанесен в душата

оклеветен и тежи си, тежи…

 

Дъжд, който ти причини...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...