Мъка
Когато ти дойде до мен, аз спях…
Когато влезе ми под кожата,
изрови ми сърцето и обрече го
на любов и тъга, мъка ти ми посея.
Сега страдам омагьосана,
плача окалена и нямам реакция,
а как да ми се спи, след като
дъждът над мен вали.
Дъжд кален, сив, оставящ следи и горчив.
Иска ти се да го изгониш, но трайно
нанесен в душата
оклеветен и тежи си, тежи…
Дъжд, който ти причини...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ребека Иванова Все права защищены