Мъка

Jul 1, 2014, 11:49 PM

Poetry » Love

869 0 0

Когато ти дойде до мен, аз спях…

Когато влезе ми под кожата,

изрови ми сърцето и обрече го

на любов и тъга, мъка ти ми посея.

Сега страдам омагьосана,

плача окалена и нямам реакция,

а как да ми се спи, след като

дъждът над мен вали.

Дъжд кален, сив, оставящ следи и горчив.

Иска ти се да го изгониш, но трайно

нанесен в душата

оклеветен и тежи си, тежи…

Дъжд, който ти причини...

Please sign in with your account so you can comment and vote.