Мълчах, додето бе възможно
Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост?
И присмех, даже неприкрит,
която зло и саможиво
разкрива страшен дефицит.
Зад думите озъбен крие,
престорен ироничен смях,
делите ни на тях и вие,
веднъж ли вече преболях,
в тъга вопиуща безбожност,
уж нафора – горчив пелин.
Мълчах, додето бе възможно,
сама измислях си един,
навярно малък свят. За мене.
И друг път в него съм била.
И там на жадни за летене,
небе рисувах и крила.
Хвърчило, слънце и безбрежност,
там всяка пъпчица е храм,
а да се влюбиш – неизбежно...
И Малък принц живее там.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая ...
Комментарии
-
Благодаря, Скити! Ножът е дървен, Красе, откъм дръжката.
-
Браво, Наде! Мълчанието е до време...
-
Благодаря ви! Ето ти, Красе драма и драг куиин:
https://youtu.be/T_gQOqKJ9ck
-
Така е в днешното озъбено време. Всеки гледа някак да те нарани. И е хубаво да си имаме наш, само наш свят, в който да се скриваме. Хареса ми, Наде!
-
Където всичко е възможно, там се озовах.
-
Добра си,много добра!!!Докосна ме!!!
-
Благодаря, Лина! Нямаш ти никакви дефицити, Тони. Ако беше така, нямаше да боли. Козирувам и аз - с метлата, харманската.
-
Мълчах и пак мълча. Трябва да се изпълняват нови правилници, имам дефицит от основни атрибути - душа, очи...
Трябва скоростно да си ги набавя, да козирувам, да се уча... -
"Мълчах, додето бе възможно,
сама измислях си един,
навярно малък свят. За мене.
И друг път в него съм била.
И там на жадни за летене,
небе рисувах и крила."
♥️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
