Мълчах, додето бе възможно
Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост?
И присмех, даже неприкрит,
която зло и саможиво
разкрива страшен дефицит.
Зад думите озъбен крие,
престорен ироничен смях,
делите ни на тях и вие,
веднъж ли вече преболях,
в тъга вопиуща безбожност,
уж нафора – горчив пелин.
Мълчах, додето бе възможно,
сама измислях си един,
навярно малък свят. За мене.
И друг път в него съм била.
И там на жадни за летене,
небе рисувах и крила.
Хвърчило, слънце и безбрежност,
там всяка пъпчица е храм,
а да се влюбиш – неизбежно...
И Малък принц живее там.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
