Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост?
И присмех, даже неприкрит,
която зло и саможиво
разкрива страшен дефицит.
Зад думите озъбен крие,
престорен ироничен смях,
делите ни на тях и вие,
веднъж ли вече преболях, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up