Patrizzia (Надежда Ангелова)
2247 18463
Feb 15, 2023, 6:25 PM  

Мълчах, додето бе възможно 

  Poetry » Phylosophy
386 7 9

Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост?
И присмех, даже неприкрит,
която зло и саможиво
разкрива страшен дефицит.

 

Зад думите озъбен крие,
престорен ироничен смях,
делите ни на тях и вие,
веднъж ли вече преболях,
в тъга вопиуща безбожност,
уж нафора – горчив пелин.
Мълчах, додето бе възможно,
сама измислях си един,

 

навярно малък свят. За мене.
И друг път в него съм била.
И там на жадни за летене,
небе рисувах и крила.
Хвърчило, слънце и безбрежност,
там всяка пъпчица е храм,
а да се влюбиш – неизбежно...
И Малък принц живее там.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Коя съм аз
Jackie151 (Антоанета Иванова) Jackie151
Poetry
Мълчах и още ще мълча.
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая ...
  1048  9  29 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Скити! Ножът е дървен, Красе, откъм дръжката.
  • Браво, Наде! Мълчанието е до време...
  • Благодаря ви! Ето ти, Красе драма и драг куиин:

    https://youtu.be/T_gQOqKJ9ck

  • Така е в днешното озъбено време. Всеки гледа някак да те нарани. И е хубаво да си имаме наш, само наш свят, в който да се скриваме. Хареса ми, Наде!
  • Където всичко е възможно, там се озовах.
  • Добра си,много добра!!!Докосна ме!!!
  • Благодаря, Лина! Нямаш ти никакви дефицити, Тони. Ако беше така, нямаше да боли. Козирувам и аз - с метлата, харманската.
  • Мълчах и пак мълча. Трябва да се изпълняват нови правилници, имам дефицит от основни атрибути - душа, очи...
    Трябва скоростно да си ги набавя, да козирувам, да се уча...
  • "Мълчах, додето бе възможно,
    сама измислях си един,
    навярно малък свят. За мене.
    И друг път в него съм била.
    И там на жадни за летене,
    небе рисувах и крила."
    ♥️
Random works
: ??:??