16 февр. 2023 г., 17:48  

Коя съм аз

1.6K 9 29

Мълчах и още ще мълча.
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.

 

Аз лоши чувства не тая
и на Велики козирувам.
Омесени сме от мая
различна. Нищо не си струва.

 

Понеже имам дефицит,
душата ми е прегоряла.
Очите – черен антрацит,
не виждат истината в бяло.

 

Ще си набавя на мига
душа, очи, за да прогледна.
Ще козирувам – без тъга
на куп Избрани – до последно.

 

Ще мога да се примиря,
че съм нахална, злобна, гнила.
Дано пък нещо сътворя,
ужасното лице прикрила.

 

Нали дошли сме на света
от Висши форми да се учим.
Докрай Любов и Доброта
от Съвършени да получим.

 

Ще бъда ярка светлина
сред куп заблуди и дилеми.
Ще грея с мойте писмена!
Накрая Господ ще ме вземе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ще бъда ярка светлина
    сред куп заблуди и дилеми.
    Ще грея с мойте писмена!
    Накрая Господ ще ме вземе" .......силно, дълбоко...истинско - болезнено дори! Поздравления!
  • Иржи, здравей. Аз не обичам да коментирам дълго и въобще не ти се сърдя. За това - тъжна - така се случва, защото когато има емоция, тогава се ражда стих. Добре си разбрала, че пиша конкретно, не използвам неразбираеми метафори. За борбена - може би, налага ми се да се справям с много проблеми и мисля, че се справям добре.
    Развам се, че си при мен и Честита пролет! Нека тя ти донесе нови изживявания и емоции!
  • Не зная защо така се случва...Не влизам редовно в сайта , но винаги съм с намерение да коментирам всички, които вече съм харесала...Лошото е ,че започвам от най- пресните публикации, и като имам проблеми с краката, не бива да седя дълго, та докъдето стигна...И така забелязах, че пропускам много от любимите си автори! А ти, предполагам, ми се сърдиш вече...Повярвай, не е умишлено! Няма да успея да наваксам всичко, но ще се поразходя назад и това заглавие ме привлече.Започвам и така всяка вечер ще чета по нещо твое, Тони!
    Тук сега, сякаш се запознавам с теб. Изглежда си борбена, силна, знаеща какво търсиш, но и тъжна.Аз малко недолюбвам метафори и може да изпадна в грешка, но когато ми е ясен текста...обичам дългите коментари!Хубаво е човек да бъде себе си, а не актьор, където във всеки спектакъл е различен!
  • Благодаря, Иван! Хубав уикенд ти желая и вдъхновение!
  • "Ще бъда ярка светлина". Поздравления за стиха, Антоянета!

Мълчах, додето бе възможно 🇧🇬

Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...
737 7 9

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...