6 дек. 2012 г., 15:20

Мълчалив диалог

1.1K 0 2

Не питам.

Няма и да го направя.

В очите ти ще търся

отговори, от които се нуждая.

Не говоря.

Само тихо гледам те.

И ти поглеждаш ме.

Накрая.

Зеници тъмни.

Кожа бяла.

Устни плътни.

Допир,

който с шипове изгаря…

Разкъсващо стенание.

В съзвучие

с наслада.

А после…

Тишина и мрак играят.

Над голота.

Копринена.

Която страстно ни улавя…

В плен.

Мълчанието продължава.

Стрелката вече

след 12 преминава.

Късно стана.

Утре заминавам.

Да има друга дата

се надявам.

Но аз мълча. Не питам.

Няма и да го направя.

В очите ти ще търся

отговори, от които се нуждая.

Не говоря.

Само тихо гледам те.

И ти поглеждаш ме.

Накрая.

 

 

 

06/12/12      На Веско

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз много често поглеждам в очите на единствения и моля за още дати както ти!!!
  • много тъжно и истинско.. успях да почувствам емоцията ти..поздрави за откровението,Катерина!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...