24 сент. 2017 г., 00:52  

Мълчание

587 0 2

                          на нея

 

 

   Не питайте

                    защо

                        устните ми

                                  гняв е

                                          сковал!!

   Ще мълча, 

                     макар,

                          че жестоко

                                         сърце

                                                  нараниха!!

  До гуша затънах

                     във тяхната лепкава

                                                 кал!!

    Бях червей!

                   Бях скитник!

                        До просяк ме

                                    те унизиха!

    А сега?!!

                    Мъст?!

                                 Не!

                                       Стига!

                                     Не за мене

                                                  ме е жал!!

   А за 

           вярата -

                          като

                                птица

                                      в полет

                                               я разбиха!

 

 

    

 

        31 март 1984г.

               Сливен                                                           Шани

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...