Мълчание
Погребах думите си.
Под едно листо.
То колко му е –
шепа нежен шепот,
пресечен вик,
изхълцване... Като
че духче светлосиньо
съм прескрипала.
Приличат ми
по-скоро на мъгла,
по ръбче на листото
кондензирала.
Сега без думите
съм като вас –
безлика,
безадресна
и безименна.
Публикувано във
- "Литературен свят" брой 16, януари 2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
