Като тежък камък воденичен
мълчание легна помежду ни.
И сякаш с остър нож разсече
сърцето ми на две отделни половини.
Какво ти сторих в пролетната вечер,
че тъй отровен погледът ти бе за мене?
Болеше ме от някаква обида неизречена
и търсеха се мисли разпилени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.