3 февр. 2011 г., 17:17

Мълчание 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 2
597 0 2
Като тежък камък воденичен
мълчание легна помежду ни.
И сякаш с остър нож разсече
сърцето ми на две отделни половини.
Какво ти сторих в пролетната вечер,
че тъй отровен погледът ти бе за мене?
Болеше ме от някаква обида неизречена
и търсеха се мисли разпилени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Все права защищены

Предложения
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »