Feb 3, 2011, 5:17 PM

Мълчание 

  Poetry » Love
563 0 2
Като тежък камък воденичен
мълчание легна помежду ни.
И сякаш с остър нож разсече
сърцето ми на две отделни половини.
Какво ти сторих в пролетната вечер,
че тъй отровен погледът ти бе за мене?
Болеше ме от някаква обида неизречена
и търсеха се мисли разпилени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Random works
: ??:??