Мълчанието

28 окт. 2019 г., 08:01

Поэзия » Любовная

553 0 2

Мълчанието

Мълчанието било злато,а дали,

мълчиш тих,свел своята глава.

Така си спокоен ти човече нали,

ще се спасиш ти от бурята така.

Мълчиш когато ти идва да крещиш,

стискаш зъби и малкото да не загубиш.

А бурята си отминава,ти оставаш,

като храст край гората,оцеляваш!

Мълчиш,мълчиш и отново мълчиш,

какво ще спечелиш и какво ще загубиш?

А вътре в теб кипи, вулкан ще се надигне,

ще стане страшно когато той изригне!

Тогава мълчанието ще се взриви,

то дълго чакаше този миг ,нали?

Много дълго чакаше,дълго търпя,

изригна и всичко със себе си заля!

valcanyon (Валентин Миленов)

2019-10-28T18:32:26+02:00

Благодаря ти.
anabel7 (Албена Димитрова)

2019-10-28T08:56:13+02:00

Верни психологически и нравствени прозрения си вложил в стиха си, Вальо! Поздравявам те!