Мълчанието
Мълчанието
Мълчанието било злато,а дали,
мълчиш тих,свел своята глава.
Така си спокоен ти човече нали,
ще се спасиш ти от бурята така.
Мълчиш когато ти идва да крещиш,
стискаш зъби и малкото да не загубиш.
А бурята си отминава,ти оставаш,
като храст край гората,оцеляваш!
Мълчиш,мълчиш и отново мълчиш,
какво ще спечелиш и какво ще загубиш?
А вътре в теб кипи, вулкан ще се надигне,
ще стане страшно когато той изригне!
Тогава мълчанието ще се взриви,
то дълго чакаше този миг ,нали?
Много дълго чакаше,дълго търпя,
изригна и всичко със себе си заля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
