Мълчанието
748
0
2
Мълчанието
Мълчанието било злато,а дали,
мълчиш тих,свел своята глава.
Така си спокоен ти човече нали,
ще се спасиш ти от бурята така.
Мълчиш когато ти идва да крещиш,
стискаш зъби и малкото да не загубиш.
А бурята си отминава,ти оставаш,
като храст край гората,оцеляваш!
Мълчиш,мълчиш и отново мълчиш,
какво ще спечелиш и какво ще загубиш?
А вътре в теб кипи, вулкан ще се надигне,
ще стане страшно когато той изригне!
Тогава мълчанието ще се взриви,
то дълго чакаше този миг ,нали?
Много дълго чакаше,дълго търпя,
изригна и всичко със себе си заля!
© Валентин Миленов All rights reserved.
