theironlady (Златина Георгиева)
216 228
14 авг. 2014 г., 10:51

Мълчанието на баща ми 

  Поэзия » Гражданская
612 0 7

Мълчанието на баща ми

 

Избяга от града

и от етажите му,

от подредените един над друг животи,

които едва издържаха

добре обзаведените си и

добре ограничени обитатели.

Между „Девети” и „Десети”

прие без гняв

да бъде малкия човек на Гогол,

да рови из бумагите на соц-а

да влачи своя мравчин дял

до прага на живота

върху  тънка сламка без отчаяние.

Без партиен билет.

Без ропот.

Подадоха му живота готов –

порции, равни с другия,

периоди в рамки,

(да живей Първи май,

още  повече да пребъде Девети!

И така до победата на Призрака,

за когото тръбяха „поетите”)

 

Зад тъжния му поглед

пропадаше гърмът на битието,

фанфарните фалшиви драми,

неистовите първенци

от фабрики и канцеларии,

многомашинници, строители на язовири,

копачи на въглища

(те подкопаваха вярата,

че индивидът е значеща функция,

че без единицата

нулите са си нули, макар и редица).

Той се превърна в една

извъртяна и семпла

Нула,

строена до другите зад

Другаря вития.

Един някой си никой.

 

Сега е само уморен и стар,

не облякъл никога униформа,

не ласкал

и не запомнил крадците,

опазил опосканото  –

без пост и престиж;

от кръвна група нулева –

с хемоглобин на аристократ на чувства.

 

Рови земята на село,

търси закопания кръст,

ще го нареже за огрев – най-сетне да стопли

спомените си

и да обговори мълчанието.

Z.V.

 

 

 

© Златина Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??